Брачният договор може да прехвърля вещни права, но има лична форма на сключване и не заличава правата на по-ранни кредитори.
Брачен договор може да уреди правата върху конкретно жилище и да има прехвърлително действие. Не е достатъчна обаче обща уговорка „всичко е общо“: предбрачно имущество не може просто да бъде обявено за съпружеска имуществена общност. Точната собственост и желаният резултат трябва да бъдат описани.
По чл. 39 СК страните сключват договора лично, писмено, с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Когато се прехвърля право върху недвижим имот, удостоверяването е при нотариус с необходимата местна компетентност. Общото пълномощно за имотни сделки не замества личното сключване на брачния договор.
Разграничете моментите: договор преди брака поражда действие при сключването на брака, докато договор по време на брак има отделния режим по чл. 40. Законът урежда вписването на вещното прехвърляне и регистрирането на брачния режим; това не са една и съща справка.
Договорът не може да засегне права, придобити от трети лица преди него. Съществуваща ипотека не отпада, а вътрешна уговорка кой ще плаща кредита не освобождава автоматично другия длъжник пред банката. Не включвайте разпореждане за случай на смърт като заместител на завещание; законовата забрана има ограничено изключение за дялове при прекратяване на уговорена общност.
Обсъдете Вашия случай с адвокат. Оставете телефон или имейл, или се обадете директно.
Тази статия има информационен характер, не представлява индивидуална правна консултация и не я замества.